Иван Саръилиев - от Сорбоната и Оксфорд до пълна изолация и забрава
Следвайте " Гласове " в Телеграм
Проф. Иван Саръилиев (1887-1969) не просто е бил един от най-ярките интелектуалци през първата половина на ХХ век у нас. Той е от хората, в чиято персонална биография и персонална история се демонстрира огромната, сякаш безлична история. През 1904 година приключва с цялостно отличие класическия отдел на Втора мъжка гимназия, а след това като отличник на випуска получава стипендия, с която следва философия в Париж, в Сорбоната, след което специализира в Оксфорд. Дипломат е и е аташе по печата през интервала 1916-1918 година в Берлин и Берн, като съчетава работата си в легациите с посещаване на университетите в тези две столици.
Семейството на Иван Саръилиев. Костенец, август 1914 година
Той е дълготраен учител по история на философията в Историко-Филологическия факултет на Университета, от 1920 до 1950 година Три пъти е избиран за декан на Историко-Филологическия факултет, а от 1936 година е началник на катедрата по История на философията в него. Бил е определен за ректор на Софийския университет на 8 юни 1946 година, само че след това е заставен от Комисията за преустрояване на висшето обучение да подаде оставка по политически аргументи. По същите аргументи е пенсиониран прибързано през 1950 г.
Иван Саръилиев със сестрите, братята и татко си. София, 6 ноември 1913 година
Саръилиев основава Философския клуб в София и става негов ръководител. В клуба членуват най-изтъкнатите български учени, които изнасят лекции на настоящи метафизичен тематики пред необятната публика. Дейността на клуба продължава до 1944 година
Една от огромните му цели е сформиране на повсеместен курс по " антична философия " с план за издание на трилогия от пропедевтични " етюди " върху трите величия на гръцката философия - Сократ, Платон и Аристотел. От тях приживе на създателя е оповестен единствено Сократ. За него споделят, че е най-хубавото от всичко писано и оповестено на български за древногръцкия влъхва.
След няколко несполучливи опита да пречупят волята на Саръилиев и да го „ приобщят “ към концепциите марксизма-ленинизма, през 1950г. комунистите го принуждават да подаде оставка и като професор. Забранено му е да преподава, да разгласява, а достъпът до книгите му в публичните библиотеки е стеснен. Трудовете му на процедура са недостъпни за аудиторията. Дори и студентите му не могат да се срещат с него. Остатъка от живота си Иван Саръилиев прекарва в цялостна изолираност и давност.
